27 abr 2007, 22:53

"Мъж на честта"

  Poesía
1.5K 1 4
Защо не ме пуснеш на свобода?
Защо не ми се махнеш от живота?
Защо не разбереш, че аз не съм виновна за това,
че ти живота си отрови?
Ти не ме обичаш истински, просто си играеш.
Ти нямаш нужда от мен, просто ме разкарваш.
Аз за теб съм просто вещ, за която си свикнал да нехаеш.
Не виждаш ли, че и ти нищо хубаво с тази омраза не си докарваш?
Остави ме да се махна от теб,
за да се махнеш и ти.
Писна ми да ме гледаш така,
писна ми да поглеждаш в моите очи.
Не виждаш ли как сърцето ми се къса?
Махни се, махни се от живота ми и ме остави да спя нощем!
Разбери, аз сама не ще мога да се откъсна!
Помогни ми да се махна докато мога още!
Ти ме искаш за себе си
и не оставяш останала частица от мен за друг.
А болките горят, останали
след удара на безчувствения труп.
Защо не бъдеш мъж на честта -
пусни ме свободна!
Искам да решавам сама,
искам до сърцето си да се домогна.
Не ти пука за мен наистина ,
ти просто ме използваш!
Дори да мислиш , че аз със теб съм истинска,
душата моя не можеш да оголваш!
Нали си мъж на честта?
Хайде пусни ме де тогава!
Нима те е страх , че вечерта ти ще е сама ,
нима те е страх , че друга няма като мен да ти прощава?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти явно държиш на размера а не на качеството.
    Много дълги стихове и нищо съществено.Избягвай това, защото става досадно.И с по-малко думи може да се каже много.
  • Браво!!!
  • за честта на мъжа той говори единствено сам...
    замислящ стих
  • Открих себе си в стихотворението ти! Много силно си изразила чувствата си, позната история... Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...