17 февр. 2009 г., 22:27
“Мъжете не плачат” –
казваше татко.
Те само напред крачат,
нали така, братко?
“Не плачат” –
отвръщах му аз.
Те крачат
докато не настъпи мраз.
Но вече не съм младо момче,
всеки ден кръв капе от моето сърце.
Скоро то ще стане тънко като конче
и се чудя дали някой ще го погали с перце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация