13 янв. 2008 г., 23:59

Мъжете работят на смени

623 0 6

Пред прага ми го сложи. Недоносено.

Аз го приех, защото дълго го бленувах.

Започнах всичко да му нося

и болестите му преболедувах.

До късно съм стояла, чакайки

да заспи, прегърнало доволство.

Сутрин будеше се, плачейки,

съм му осигурявала охолство.

Ти, странично наблюдаващ,

не люлееше с мене

твоето и моето създание,

а работеше на смени.

Скоро телефонът звънна.

Пред нечий дом оставено проплаквало,

завито с твойта мъжка остроумност,

поредната бавачка то очаквало.

За твоето 'Обичам те' се грижех.

Сега друг ще се грижи за мене.

А ти фалшиви чувства нижеш

и още работиш на смени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...