Мъжете работят на смени
Пред прага ми го сложи. Недоносено.
Аз го приех, защото дълго го бленувах.
Започнах всичко да му нося
и болестите му преболедувах.
До късно съм стояла, чакайки
да заспи, прегърнало доволство.
Сутрин будеше се, плачейки,
съм му осигурявала охолство.
Ти, странично наблюдаващ,
не люлееше с мене
твоето и моето създание,
а работеше на смени.
Скоро телефонът звънна.
Пред нечий дом оставено проплаквало,
завито с твойта мъжка остроумност,
поредната бавачка то очаквало.
За твоето 'Обичам те' се грижех.
Сега друг ще се грижи за мене.
А ти фалшиви чувства нижеш
и още работиш на смени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
