30 окт. 2013 г., 21:11

Мъжки размисли

634 0 3

Ще ти казвам горчивите истини -

пък дори и след това да боли.

Не захаросани - и не измислени.

Ала тъжно ти става - нали?

Не, не съм никак аз артистичен.

И романтиката в мен не личи.

Но душата си пред тебе събличам

не заради хубавите ти очи.

Пил съм с литри шампанско пенливо.

Както искаш се дръж - ала слаб

аз не съм. Но дано да сме живи -

да споделим и тоз къшей хляб.

Това навярно не е прозрение.

А и "еврика" не крещя.

Но приятелство - и единение -

са съвсем различни неща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ДА!Поздрав!
  • И аз го казвам от личен опит..... И също не ми е било лесно да го кажа това.
    Но пък и това съм се питал - защо да се заблуждаваме, и защо не ги кажа нещата как са?
    Та да са ясни.
  • Признавам, че когато го изпитах на гърба си изобщо не ми бе лесно. Сега вече споделям мислите ти. Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...