30 окт. 2013 г., 21:11

Мъжки размисли 

  Поэзия
488 0 3

Ще ти казвам горчивите истини -

пък дори и след това да боли.

Не захаросани - и не измислени.

Ала тъжно ти става - нали?

Не, не съм никак аз артистичен.

И романтиката в мен не личи.

Но душата си пред тебе събличам

не заради хубавите ти очи.

Пил съм с литри шампанско пенливо.

Както искаш се дръж - ала слаб

аз не съм. Но дано да сме живи -

да споделим и тоз къшей хляб.

Това навярно не е прозрение.

А и "еврика" не крещя.

Но приятелство - и единение -

са съвсем различни неща.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ДА!Поздрав!
  • И аз го казвам от личен опит..... И също не ми е било лесно да го кажа това.
    Но пък и това съм се питал - защо да се заблуждаваме, и защо не ги кажа нещата как са?
    Та да са ясни.
  • Признавам, че когато го изпитах на гърба си изобщо не ми бе лесно. Сега вече споделям мислите ти. Браво!
Предложения
: ??:??