Мъжки размисли
Ще ти казвам горчивите истини -
пък дори и след това да боли.
Не захаросани - и не измислени.
Ала тъжно ти става - нали?
Не, не съм никак аз артистичен.
И романтиката в мен не личи.
Но душата си пред тебе събличам
не заради хубавите ти очи.
Пил съм с литри шампанско пенливо.
Както искаш се дръж - ала слаб
аз не съм. Но дано да сме живи -
да споделим и тоз къшей хляб.
Това навярно не е прозрение.
А и "еврика" не крещя.
Но приятелство - и единение -
са съвсем различни неща.
© Стефан Янев All rights reserved.
