Мъка
Сърцето спря!
Душата бавно се
изхлузи
от умореното
и болно тяло...
Пътник -
с еднопосочен билет.
За рая, може би,
или за ада...
Плаче църковната
камбана,
плача аз и кака
плаче, мама...
Дълбоко под
черната земя
намери дом
един живот...
И само тишината
навява спомен
за един красив
ЧОВЕК!
Няма вече слънце,
няма листопад
няма изгрев, залез -
има само мрак!
Птичките не пеят
не жужат пчели,
само тъжно светят
запалени свещи.
Днес ти бях на гости
с букет цветя,
исках да те зърна
в пламъка на
свеща.
Животът и смъртта
си правят все шега
и ние сме безсилни
да спрем
тяхната игра!...
21.09 2009г.
в памет на татко
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Георгиева Все права защищены
