Oct 2, 2009, 3:05 PM

Мъка 

  Poetry
5018 0 15

Сърцето спря!

Душата бавно се

изхлузи

от умореното

и болно тяло...

 

Пътник -

с еднопосочен билет.

За рая, може би,

или за ада...

Плаче църковната

камбана,

плача аз и кака

плаче, мама...

Дълбоко под

черната земя

намери дом

един живот...

И само тишината

навява спомен

за един красив

ЧОВЕК!

 

Няма вече слънце,

няма листопад

няма изгрев, залез -

има само мрак!

Птичките не пеят

не жужат пчели,

само тъжно светят

запалени свещи.

 

Днес ти бях на гости

с букет цветя,

исках да те зърна

в пламъка на

свеща.

 

Животът и смъртта

си правят все шега

и ние сме безсилни

да спрем

тяхната игра!...

 

21.09 2009г.

в памет на татко

 

 

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??