2 oct 2009, 15:05

Мъка

  Poesía
5.4K 0 15

Сърцето спря!

Душата бавно се

изхлузи

от умореното

и болно тяло...

 

Пътник -

с еднопосочен билет.

За рая, може би,

или за ада...

Плаче църковната

камбана,

плача аз и кака

плаче, мама...

Дълбоко под

черната земя

намери дом

един живот...

И само тишината

навява спомен

за един красив

ЧОВЕК!

 

Няма вече слънце,

няма листопад

няма изгрев, залез -

има само мрак!

Птичките не пеят

не жужат пчели,

само тъжно светят

запалени свещи.

 

Днес ти бях на гости

с букет цветя,

исках да те зърна

в пламъка на

свеща.

 

Животът и смъртта

си правят все шега

и ние сме безсилни

да спрем

тяхната игра!...

 

21.09 2009г.

в памет на татко

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...