Мъка
ОЛОВО ТЕЖКО Е СЪДБАТА, СЪРЦЕТО ВЕЧЕ НЕ ТУПТИ
И БЕЗДНА ПРАЗНА Е ДУШАТА, УМРЯ С ТЕБ, С ПРЕДСМЪРТНИТЕ СЪЛЗИ.
СЯКАШ ВИЖДАМ ТЕ ПРЕД МЕНЕ, ТОЛКОВА КРАСИВ, КАКТО И ПРЕДИ...
БАВНО ПАДАМ НА КОЛЕНЕ И КАПЯТ КЪРВАВИ СЬЛЗИ!
ПОЛОВИН ЧОВЕК СЬМ ВЕЧЕ И ЖАДУВАМ СВОЯ КРАЙ,
НО И ТОЗИ ПЬТ НЕЩО МИ ПОПРЕЧИ ДА ДОЙДА С ТЕБ В ОНЗИ РАЙ!
ЗАЩО ОСТАВИ МЕ ДА СТРАДАМ, НЕ ТИ ЛИ БЕ ПОНЕ МАЛКО ЖАЛ...
ВСЯКА НОЩ В БЕЗДНАТА ПРОПАДАМ, ВСЕКИ ДЕН - В ОМРАЗАТА ОТ КАЛ.
АНГЕЛ БЕЛИ ИЗПРАТИ МИ, С БЕЛОСНЕЖНИТЕ КРИЛА...
ПРИ ГОСПОД ЧАКАЙ МЕ, ЛЮБИМИ, ЧАКАЙ СВОЯТА ЖЕНА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЙОРДАНКА МИХАЙЛОВА Все права защищены
