Мъка

MOZZART (Митко)
13 11

22 мар. 2011 г., 20:43

Поэзия

582 0 2

Аз се свърших,

но мъката ми - не.

Аз паднах, но не ме остави,

дори за миг да ме пали не забрави.

Душата плаче,

броди из пустини,

търси светлината,

но нея я няма

и пак идва в света на тъмнината.

Сега, на прощаване, приятелю стар,

моля те, с прегръдка изпрати ме

и когато ме няма сред живите,

с добро споменавай мойто име,

не ме забравяй,

само ти ми остана,

когато плаках, за ръката ме хвана.

На гроба ми идвай всеки ден

и си представяй, че не аз лежа в земята студен.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-03-23T10:37:29+02:00

Много тъжно,но хубаво!
poisonivi81 (Просто Някой)

2011-03-23T09:46:51+02:00

Много хард и мрачно!
Но е нормално,на твоята възраст и аз имах такъв период на писане-все крайни емоции!Каквито са емоциите на младостта!
Продължавай да пишеш!