Мъка
846
0
2
Аз се свърших,
но мъката ми - не.
Аз паднах, но не ме остави,
дори за миг да ме пали не забрави.
Душата плаче,
броди из пустини,
търси светлината,
но нея я няма
и пак идва в света на тъмнината.
Сега, на прощаване, приятелю стар,
моля те, с прегръдка изпрати ме
и когато ме няма сред живите,
с добро споменавай мойто име,
не ме забравяй,
само ти ми остана,
когато плаках, за ръката ме хвана.
На гроба ми идвай всеки ден
и си представяй, че не аз лежа в земята студен.
© Митко All rights reserved.
