MOZZART (Митко)
13 11
Mar 22, 2011, 8:43 PM

Мъка 

  Poetry
581 0 2

Аз се свърших,

но мъката ми - не.

Аз паднах, но не ме остави,

дори за миг да ме пали не забрави.

Душата плаче,

броди из пустини,

търси светлината,

но нея я няма

и пак идва в света на тъмнината.

Сега, на прощаване, приятелю стар,

моля те, с прегръдка изпрати ме

и когато ме няма сред живите,

с добро споменавай мойто име,

не ме забравяй,

само ти ми остана,

когато плаках, за ръката ме хвана.

На гроба ми идвай всеки ден

и си представяй, че не аз лежа в земята студен.

 

© Митко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много тъжно,но хубаво!
  • Много хард и мрачно!
    Но е нормално,на твоята възраст и аз имах такъв период на писане-все крайни емоции!Каквито са емоциите на младостта!
    Продължавай да пишеш!
Random works
: ??:??