16 февр. 2012 г., 16:50
Мъка
Какво останало ми е след теб,
чаша празна в вино.
Димът разнася се навред
от цигарата, изпушена наполовина.
Само мъгла се спуска в тази стая,
рисувам сенки, а навън вали.
Свещта с бавни пламъци изгаря
и сякаш в сърцето нещичко гори.
Болезнен тон и мъка отмаляла,
самотна чувствам се сега.
Една любов на пепел изгоряла
и тъмно ще е в моята душа.
Изпивам глътката последна,
изгарям спомените между нас.
За какво ми е обич непотребна,
щом само мъка чувствам в този час?
© Иваничка Петкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Така, така
В кошчето. -
Само така Ванче не ти трябва такава любов - болка!Чакат те прекрасни Любови!Поздравления !
-
!!!
-
Лошо е да таиш мъка в душата! Повярваш ли в хубавите неща, и те ще те споходят!Стихът ти е хубав!Хареса ми и те поздравявам Ванче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
истинската любов, зная...повярвай ми...
толкова си млада, радвам ти се.