Feb 16, 2012, 4:50 PM

Мъка 

  Poetry » Love
793 0 5

 

Какво останало ми е след теб,

чаша празна в вино.

Димът разнася се навред

от цигарата, изпушена наполовина.

 

Само мъгла се спуска в тази стая,

рисувам сенки, а навън вали.

Свещта с бавни пламъци изгаря

и сякаш в сърцето нещичко гори.

 

Болезнен тон и мъка отмаляла,

самотна чувствам се сега.

Една любов на пепел изгоряла

и тъмно ще е в моята душа.

 

Изпивам глътката последна,

изгарям спомените между нас.

За какво ми е обич непотребна,

щом само мъка чувствам в този час?

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • това е днес...а утре на прага ти ще почука
    истинската любов, зная...повярвай ми...
    толкова си млада, радвам ти се.
  • Така, така В кошчето.
  • Само така Ванче не ти трябва такава любов - болка!Чакат те прекрасни Любови!Поздравления !
  • !!!
  • Лошо е да таиш мъка в душата! Повярваш ли в хубавите неща, и те ще те споходят!Стихът ти е хубав!Хареса ми и те поздравявам Ванче!
Random works
: ??:??