Мъка
Какво останало ми е след теб,
чаша празна в вино.
Димът разнася се навред
от цигарата, изпушена наполовина.
Само мъгла се спуска в тази стая,
рисувам сенки, а навън вали.
Свещта с бавни пламъци изгаря
и сякаш в сърцето нещичко гори.
Болезнен тон и мъка отмаляла,
самотна чувствам се сега.
Една любов на пепел изгоряла
и тъмно ще е в моята душа.
Изпивам глътката последна,
изгарям спомените между нас.
За какво ми е обич непотребна,
щом само мъка чувствам в този час?
© Иваничка Петкова All rights reserved.
В кошчето. 
