27 февр. 2007 г., 14:00

мъка

883 0 0

Мъчителна е болката във мен,
гори като огън,
тежи като камък,
смразява като лед.

Безпричинно е лошото ми настроение,
неясно като времето,
необяснимо като живота,
болезнено като сърдечна рана.

Мъчно ми е и е тежко,
колко много ми е тежко,
сълзите едва удържам във очите
и думи нараняващи не искам да изричам.

Моля се да остана спокойна
и отново фалшиво усмихната,
искам да запазя свойта вяра и надежда.
 
Тежи, както нищо не би тежало,
гори, както друго не е горяло,
студено е, както на никой не му е било студено,
мразя и обичам на едно,
правя добро и още толкова зло, 
душата влачи тежки окови, 
Боже милостиви,
моля се: спри ги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кичукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...