27 февр. 2007 г., 14:00

мъка

879 0 0

Мъчителна е болката във мен,
гори като огън,
тежи като камък,
смразява като лед.

Безпричинно е лошото ми настроение,
неясно като времето,
необяснимо като живота,
болезнено като сърдечна рана.

Мъчно ми е и е тежко,
колко много ми е тежко,
сълзите едва удържам във очите
и думи нараняващи не искам да изричам.

Моля се да остана спокойна
и отново фалшиво усмихната,
искам да запазя свойта вяра и надежда.
 
Тежи, както нищо не би тежало,
гори, както друго не е горяло,
студено е, както на никой не му е било студено,
мразя и обичам на едно,
правя добро и още толкова зло, 
душата влачи тежки окови, 
Боже милостиви,
моля се: спри ги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кичукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...