Feb 27, 2007, 2:00 PM

мъка

  Poetry
877 0 0

Мъчителна е болката във мен,
гори като огън,
тежи като камък,
смразява като лед.

Безпричинно е лошото ми настроение,
неясно като времето,
необяснимо като живота,
болезнено като сърдечна рана.

Мъчно ми е и е тежко,
колко много ми е тежко,
сълзите едва удържам във очите
и думи нараняващи не искам да изричам.

Моля се да остана спокойна
и отново фалшиво усмихната,
искам да запазя свойта вяра и надежда.
 
Тежи, както нищо не би тежало,
гори, както друго не е горяло,
студено е, както на никой не му е било студено,
мразя и обичам на едно,
правя добро и още толкова зло, 
душата влачи тежки окови, 
Боже милостиви,
моля се: спри ги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кичукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...