Feb 27, 2007, 2:00 PM

мъка

  Poetry
881 0 0

Мъчителна е болката във мен,
гори като огън,
тежи като камък,
смразява като лед.

Безпричинно е лошото ми настроение,
неясно като времето,
необяснимо като живота,
болезнено като сърдечна рана.

Мъчно ми е и е тежко,
колко много ми е тежко,
сълзите едва удържам във очите
и думи нараняващи не искам да изричам.

Моля се да остана спокойна
и отново фалшиво усмихната,
искам да запазя свойта вяра и надежда.
 
Тежи, както нищо не би тежало,
гори, както друго не е горяло,
студено е, както на никой не му е било студено,
мразя и обичам на едно,
правя добро и още толкова зло, 
душата влачи тежки окови, 
Боже милостиви,
моля се: спри ги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кичукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...