22 дек. 2016 г., 14:30

Мъката от птичи поглед 

  Поэзия » Любовная, Философская
347 0 1

Чуваш ли плача на небето?
да не би да умря в теб детето?
Не виждаш ли пътя надалеко –
там, де зелено е полето?

 

Стъпки в ритъм се леят,
алени капки песен пеят
за лета и зими красиви
и чувства непокорими.

 

Дали не бягаш от страх,
или страхът вече е плах?
От себе си няма спасение,
само вечно мъчение.

 

Приеми се изцяло,
всичкото душа и тяло.
Тогава назад погледни
и плачи от щастие ти.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прав си. Не можеш да избягаш от себе си. Поздрави!
Предложения
: ??:??