Мъката от птичи поглед
Чуваш ли плача на небето?
да не би да умря в теб детето?
Не виждаш ли пътя надалеко –
там, де зелено е полето?
Стъпки в ритъм се леят,
алени капки песен пеят
за лета и зими красиви
и чувства непокорими.
Дали не бягаш от страх,
или страхът вече е плах?
От себе си няма спасение,
само вечно мъчение.
Приеми се изцяло,
всичкото душа и тяло.
Тогава назад погледни
и плачи от щастие ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
