Мъката от птичи поглед

Antinormal
123 83

Dec 22, 2016, 2:30 PM

Poetry » Love, Phylosophy

348 0 1

Чуваш ли плача на небето?
да не би да умря в теб детето?
Не виждаш ли пътя надалеко –
там, де зелено е полето?

Стъпки в ритъм се леят,
алени капки песен пеят
за лета и зими красиви
и чувства непокорими.

Дали не бягаш от страх,
или страхът вече е плах?
От себе си няма спасение,
само вечно мъчение.

Приеми се изцяло,
всичкото душа и тяло.
Тогава назад погледни
и плачи от щастие ти.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси_Еси (Еси)

2016-12-22T16:02:32+02:00

Прав си. Не можеш да избягаш от себе си. Поздрави!