25 мая 2018 г., 23:36
Мълча. Не ти и трябва да го знаеш....
От раждането във окото ми заби се,
парченцето от криво огледало.
Не ме обичай, просто няма смисъл.
Не ми припомняй, че съм част от цяло.
От първата си глътка въздух се отрових.
И спомен нямам колко е боляло.
И като куче кост душата си зарових.
Оглозгана е, не търси начало.
И ето, днес сълзи света ми разкривяват.
Мълча. Не ти и трябва да го знаеш.
Парченцата от криво огледало засияват.
Обичаш ме?...А знам ще се покаеш...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Винаги имаш добра дума за мен, Бени. Благодаря!
-
Много я обичам тази приказка на Андерсен!Великолепно си вплела мотива за дяволското огледало в стиха си,Наде! Браво!
-
Ако се плаши толкова лесно, за какво ми е?
Благодаря, Водичке! -
Не го плаши, Наде.
Любовта е затова – да ни прероди в по-добър образ.
Харесах тъгата ти. -
Благодаря,Меги!
-
"Не ми припомняй, че съм част от цяло."
Силно и въздействащо, Наде! -
Благодаря, Кате!
-
Хареса ми стиха ти , Наде!Поздравления!
-
Благодаря, Иржи!
-
Абе много преживявания,Наде,и това криво огледало все те следва....Може пък да ти е на късмет!Много хубаво ти тече мисълта и с удоволствие се спирам на страницата ти!
-
Благодаря, Светле!
-
Много ми харесва, как пишеш...
-
Благодаря, Хари!
-
Поздравление,Наде!Пее,пее!
-
Типично женско - особено с парченцето от кривото огледало, през което явно се пречупва светът...
И ми хареса! -
Благодаря, приятели!
-
Не е ли по добре тези парченца да останат там щом носят надежда.
-
А, може би няма да се покае? Може би сълзите ще изкарат парченцето стъкло и усмивка на лицето ти ще засияе... Ще се изгладят бръчките от твоето чело!
-
Ех, Наде, такава тъга...но пък красиво написано.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
