От раждането във окото ми заби се,
парченцето от криво огледало.
Не ме обичай, просто няма смисъл.
Не ми припомняй, че съм част от цяло.
От първата си глътка въздух се отрових.
И спомен нямам колко е боляло.
И като куче кост душата си зарових.
Оглозгана е, не търси начало.
И ето, днес сълзи света ми разкривяват.
Мълча. Не ти и трябва да го знаеш.
Парченцата от криво огледало засияват.
Обичаш ме?...А знам ще се покаеш...