Мълчал си ме
Мълчал си ме в предишните години,
сънувал си не точно мен - жена,
измислял си рисувани градини
и чакал си... И все едно кога.
Ти знаел си - ще дойда в няма вечер,
ти виждал си по пътя силует
и дом си спретнал, но не е за всеки,
за лебеди в пленителен дует.
Посипал си главата си със пепел,
не си живял, в просъница си бил,
изпил дузини чаши клетви
и всяка страст със вино заличил.
Оставил си прозореца открехнат,
не слушаш птиците, а тихата земя
за стъпките, които в унисон са -
ти дишаш трудно, тежко аз вървя.
Изстрадал си един живот на липси,
пустинен пясък, стържещ във кръвта.
Мълчал си ме и все си ме обичал -
аз нямам образ, аз съм Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
