Обещах си във времето назад
да не заспивам,
нито да съм нощ, загиваща в светлината...
Отварям очи в пламъка на деня.
Любов и грях - пътеката, по която вървя...

Стаята ми лунна стои необходена,
като савана пресичаща Екватори от урагани...
Усещам изгрева на огъня, в който спиш...
Мечта и свобода - простора, към който летя...

Обещах си в спомена назад
да не проглеждам,
нито да съм като еднодневка,
умираща в края на съня...
Протягам ръце в грохота на водопада.
Страст и съдба - оазиса, в който горя...

Прозореца ми пурпурен пее обсебен,
като сърце, галопиращо от блянове среднощни...
Съзирам отражението на моста, в който оживяваш..
Пясък и трева - постелята, в която ще заспя...!