May 16, 2007, 12:14 PM

Мълчаливо

  Poetry
1K 0 0
Обещах си във времето назад
да не заспивам,
нито да съм нощ, загиваща в светлината...
Отварям очи в пламъка на деня.
Любов и грях - пътеката, по която вървя...

Стаята ми лунна стои необходена,
като савана пресичаща Екватори от урагани...
Усещам изгрева на огъня, в който спиш...
Мечта и свобода - простора, към който летя...

Обещах си в спомена назад
да не проглеждам,
нито да съм като еднодневка,
умираща в края на съня...
Протягам ръце в грохота на водопада.
Страст и съдба - оазиса, в който горя...

Прозореца ми пурпурен пее обсебен,
като сърце, галопиращо от блянове среднощни...
Съзирам отражението на моста, в който оживяваш..
Пясък и трева - постелята, в която ще заспя...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...