Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час
смирен, че се събуваш пред вратата
и коленичил в мен, с пресипнал глас
молитви шепнеш за Небето и Земята.
Ще пеят птиците, ще пеят ли в захлас,
когато разберат вестта за нас?
© Димитрия Чакова Все права защищены
Мерси, Адаш!
И целувки за Жени!