Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час
смирен, че се събуваш пред вратата
и коленичил в мен, с пресипнал глас
молитви шепнеш за Небето и Земята.
Ще пеят птиците, ще пеят ли в захлас,
когато разберат вестта за нас?
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
