Мълчание
О, приятелко, ела...
Аз имам нужда пак от твоето рамо...
Не ме оставяй с болката сама.
Искам да мълча и да поплача само.
Да мълча за онова, че много го обичам,
дотолкова, че и в сърцето ме боли.
Към грях и болка тази обич ме повлича
и даже съм готова да го гледам отстрани.
Аз искам просто да съм близо.
Да го слушам, да го гледам, да мълча...
Имам нужда да го пия като вино,
а пък нека после да умра!
По-силно е от мен, не мога.
Нощем мисля, бяга ми съня...
Ще го видя ли? - е моята тревога.
Влязъл е венозно и не мога да го спра.
Ела приятелко, не ме осъждай!
Не ме оставяй с болката сама.
Светът пустее и е нищо,
ако няма я в сърцата любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антониа Димитрова Все права защищены
