О, приятелко, ела...

Аз имам нужда пак от твоето рамо...

Не ме оставяй с болката сама.

Искам да мълча и да поплача само.

Да мълча за онова, че много го обичам,

дотолкова, че и в сърцето ме боли.

Към грях и болка тази обич ме повлича

и даже съм готова да го гледам отстрани.

Аз искам просто да съм близо.

Да го слушам, да го гледам, да мълча...

Имам нужда да го пия като вино,

а пък нека после да умра!

По-силно е от мен, не мога.

Нощем мисля, бяга ми съня...

Ще го видя ли? - е моята тревога.

Влязъл е венозно и не мога да го спра.

Ела приятелко, не ме осъждай!

Не ме оставяй с болката сама.

Светът пустее и е нищо,

ако няма я в сърцата любовта!