Мълчание
Миг мълчание във тишината,
а после дума казана напразно.
Защо променят се нещата?
Тъй да бъде!
Така си пожела съдбата.
Да бъда аз студена,
но боли. Нали?
А ти към мен да си насочен.
Така остават си нещата -
празни, мрачни, неразбрани.
Но знаеш ли? Ще научим двама,
че боли сега, когато сме далеч един от друг.
Няма те и мен ме няма
и остава пуста тишината.
Това е краят на една история
за омразата на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Узунова Все права защищены
