Миг мълчание във тишината,
а после дума казана напразно.
Защо променят се нещата?
Тъй да бъде!
Така си пожела съдбата.
Да бъда аз студена,
но боли. Нали?
А ти към мен да си насочен.
Така остават си нещата -
празни, мрачни, неразбрани.
Но знаеш ли? Ще научим двама,
че боли сега, когато сме далеч един от друг.
Няма те и мен ме няма
и остава пуста тишината.
Това е краят на една история
за омразата на любовта.
© Ана Узунова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
