11.01.2008 г., 12:00 ч.

Мълчание 

  Поезия
679 0 2
Миг мълчание във тишината,
а после дума казана напразно.
Защо променят се нещата?
Тъй да бъде!
Така си пожела съдбата.
Да бъда аз студена,
но боли. Нали?
А ти към мен да си насочен.
Така остават си нещата -
празни, мрачни, неразбрани.
Но знаеш ли? Ще научим двама,
че боли сега, когато сме далеч един от друг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Узунова Всички права запазени

Предложения
: ??:??