Мълчание

11.01.2008 г., 12:00 ч.

Поезия

585 0 2

Миг мълчание във тишината,

а после дума казана напразно.

Защо променят се нещата?

Тъй да бъде!

Така си пожела съдбата.

Да бъда аз студена,

но боли. Нали?

А ти към мен да си насочен.

Така остават си нещата -

празни, мрачни, неразбрани.

Но знаеш ли? Ще научим двама,

че боли сега, когато сме далеч един от друг.

Няма те и мен ме няма

и остава пуста тишината.

Това е краят на една история

за омразата на любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.