31 мая 2009 г., 10:02
Мълчание
Наказваш ме с мълчание. Добре.
Ще се събудя грешница тогава.
Превила гръб във облачния ден,
навярно тази участ заслужавам.
Ще ме изгаряш с огнени слова
и истини във друг живот и време.
Сега мълчиш, защото аз мълча...
Не идвам всяка вечер уморена
с косите си да пълня твойте шепи,
дъхът ти да обсебвам с аромати
във мрака разцъфтяла, да ти шепна,
че ме убива бавно светлината.
Наказвай ме с мълчание. Не спирай.
За мен са малко даже сто камшика-
от сто камшика само не умирам...
© Ева Корназова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!
-
Хубаво, много!
-
Защо досега не съм те забелязала?
Пишеш много стойностни стихове!Отивам да чета и другите ти
-
Много, много хубаво!
-
Защо се смълча, Ева! Нима устните ти онемяха от толкова очакване да изговорим премълчаното...По вятъра...Ваше Благородие
-
!!!
-
Кой кого наказва с мълчание, по-страшно и от онези дълги нощи, пълни с кал и тягостно очакване, Хубав и изстрадан стих, Ева.
Горко на онзи, на когото е посветено! От мен...по вятъра. Знаеш. Ваше Благородие -
Финалът ми е прекалено "хард", но стихът и с него ми е по сърце!
Много, Ев!
п.п. Венци, именуват се напоследък. Хубаво, та хубаво, нали?
-
Неведоми са пътищата Му!
-
браво ! прекрасно пък е и със заглавие
за пълно удоволствие може би
-
Браво!
-
Силно!Поздравления и от мен!
-
Браво!
-
Почувствах го!!!
Поздрави, Евче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!