Мълчание
Наказваш ме с мълчание. Добре.
Ще се събудя грешница тогава.
Превила гръб във облачния ден,
навярно тази участ заслужавам.
Ще ме изгаряш с огнени слова
и истини във друг живот и време.
Сега мълчиш, защото аз мълча...
Не идвам всяка вечер уморена
с косите си да пълня твойте шепи,
дъхът ти да обсебвам с аромати
във мрака разцъфтяла, да ти шепна,
че ме убива бавно светлината.
Наказвай ме с мълчание. Не спирай.
За мен са малко даже сто камшика-
от сто камшика само не умирам...
© Ева Корназова All rights reserved.
