8 авг. 2010 г., 19:40

Мълчание 

  Поэзия » Другая
1045 0 15

Луната мълчи!

Потегли в обратна посока!

Погледна ме в мрака,

замина си с първия облак

и само следите от кървав отблясък напомнят,

че аз я раних, че тя беше с мене жестока!

 

Мълчи Любовта –

попитах я, тя се обиди,

замлъкна сърдита,

а после при друга отиде!

При друга, която мълчи, не задава въпроси,

при друга, която не пита „Къде си?”, „Какво си?”...

 

Мълчи телефонът

и никой писмо не изпраща!

Всемирът мълчи,

сякаш мъртва е вече Земята –

мълчана вода ли отпивах среднощ от Реката,

та страшна, бездумна, крещи и насън

                                                                 Тишината!

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??