Мълчание
Луната мълчи!
Потегли в обратна посока!
Погледна ме в мрака,
замина си с първия облак
и само следите от кървав отблясък напомнят,
че аз я раних, че тя беше с мене жестока!
Мълчи Любовта –
попитах я, тя се обиди,
замлъкна сърдита,
а после при друга отиде!
При друга, която мълчи, не задава въпроси,
при друга, която не пита „Къде си?”, „Какво си?”...
Мълчи телефонът
и никой писмо не изпраща!
Всемирът мълчи,
сякаш мъртва е вече Земята –
мълчана вода ли отпивах среднощ от Реката,
та страшна, бездумна, крещи и насън
Тишината!
© Ваня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ваня, разбиваща поанта! Какви бълбукащи стихове само, какво удоволствие за читателя, потопил се в твоите изживявания!
-
Разтърсва тази тишина! Поздрав!!!
-
Привет!
-
http://www.youtube.com/watch?v=TOkesN5Hrxs
-
Благодаря ви, приятели,че нарушавате мълчанието!Така се диша по-леко!!
-
Ваня, като го чета... направо екранизирам! Поздравления, ти си удоволствие!
-
Страхотен и чувствен стих! Поздравления, Ваня!
-
!!!
http://vbox7.com/play:bbb3e369&al=1&vid=59496 -
Какво ти мълчание?Направо си крещи от чувства!Поздрав!
-
Браво!Страхотен стих!
-
Невероятно силна емоция има в стиха ти.
Страшна е тази тишина, в която е потънал целия ти свят и сякаш го няма, но ти не мълчи - бъди словото, което ражда светлината и създай всемира отново! -
докосна душата ми, мила Ваня...чудно хубаво..
сърдечен поздрав. -
Благодаря от сърце за посещението и отзивите!
-
много хубаво
Поздрав! -
страхотен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
