14 апр. 2006 г., 17:03  

Мълчание, сияние

1.2K 0 4

Мълчание, сияние, гора -

безоблачна и влюбена зора.

 

Мълчи! Мълчи!

 

Ни звук, ни дума –

само влажен мирис

на есенна шума.

 

Мълчание, сияние, луна –

удавена във ярка светлина.

 

Мълчи! Мълчи!

 

Ни стон, ни дъх –

само лекото докосване

на есенния мъх.

 

Мълчание, сияние, небе –

забравени са всички страхове.

 

Мълчи! Мълчи!

 

Нито мисъл за раздяла –

за двама тази вечер

луната бе изгряла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ММММММ добро е ....браво..хареса ми стриктурата на построяване и повторението и навсякъде...браво .... и внушението е много нежно....добър подход....много е лекичко...браво ...
  • Харесва ми!
  • благодаря. и твоите неща мн ми харесаха. Поздрав!
  • !!!! СТРАХОТНО !!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...