14 апр. 2006 г., 17:03  

Мълчание, сияние

1.2K 0 4

Мълчание, сияние, гора -

безоблачна и влюбена зора.

 

Мълчи! Мълчи!

 

Ни звук, ни дума –

само влажен мирис

на есенна шума.

 

Мълчание, сияние, луна –

удавена във ярка светлина.

 

Мълчи! Мълчи!

 

Ни стон, ни дъх –

само лекото докосване

на есенния мъх.

 

Мълчание, сияние, небе –

забравени са всички страхове.

 

Мълчи! Мълчи!

 

Нито мисъл за раздяла –

за двама тази вечер

луната бе изгряла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ММММММ добро е ....браво..хареса ми стриктурата на построяване и повторението и навсякъде...браво .... и внушението е много нежно....добър подход....много е лекичко...браво ...
  • Харесва ми!
  • благодаря. и твоите неща мн ми харесаха. Поздрав!
  • !!!! СТРАХОТНО !!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...