Мълчание, сияние, гора -
безоблачна и влюбена зора.
Мълчи! Мълчи!
Ни звук, ни дума –
само влажен мирис
на есенна шума.
Мълчание, сияние, луна –
удавена във ярка светлина.
Мълчи! Мълчи!
Ни стон, ни дъх –
само лекото докосване
на есенния мъх.
Мълчание, сияние, небе –
забравени са всички страхове.
Мълчи! Мълчи!
Нито мисъл за раздяла –
за двама тази вечер
луната бе изгряла.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
