Мълчание, сияние, гора -
безоблачна и влюбена зора.
Мълчи! Мълчи!
Ни звук, ни дума –
само влажен мирис
на есенна шума.
Мълчание, сияние, луна –
удавена във ярка светлина.
Мълчи! Мълчи!
Ни стон, ни дъх –
само лекото докосване
на есенния мъх.
Мълчание, сияние, небе –
забравени са всички страхове.
Мълчи! Мълчи!
Нито мисъл за раздяла –
за двама тази вечер
луната бе изгряла.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
