МЪЛЧАНИЕТО...

Изгърбените дни –

вгорчени същности –

в очакване на Прошката –

немеят…

И тътенът –

самотна ненасъщност –

премазва

влюбеното слънцегреене.

В очакването

зреят 

тъжни помисли –

белязани с безсъници

и стръмност –

задъхани от безнадеждност горести …

Безчувствено

разстреляно разсъмване.

А в тайнописа –

постно ежедневие –

проплакват

и безропотно се сгушват

умислени

и безпрогнозно  зреещи,

прокъсани – до овехтялост –

чувства.

Мълчанието –

тъжна безусловност,

с която залезнопотайно

те прегръщам,

е предсказание –

самоубийствена виновност –

за неизбежното ми незавръщане.