8 июл. 2013 г., 09:41

Мълчанието ми

1.1K 0 1

Мълчанието ми не е тихо.

Мълчанието ми може да крещи.

Мълчанието ми казва всичко.

Мълчанието ми те боли.

Мълчанието ми ни подхожда,

след толкова думи излишни.

Разкъсва, дъвче и изглозгва

тишината от казаното предишно.

Мълчанието ми бе ковано

в пламъка на твойто безразличие.

След безчет слова пиляни

за онзи необичащия.

Мълчах със сухи устни,

може би очите да течаха.

Но аз мълчах и тебе слушах,

а чувах само тишината...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стелияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...