8.07.2013 г., 9:41

Мълчанието ми

1.1K 0 1

Мълчанието ми не е тихо.

Мълчанието ми може да крещи.

Мълчанието ми казва всичко.

Мълчанието ми те боли.

Мълчанието ми ни подхожда,

след толкова думи излишни.

Разкъсва, дъвче и изглозгва

тишината от казаното предишно.

Мълчанието ми бе ковано

в пламъка на твойто безразличие.

След безчет слова пиляни

за онзи необичащия.

Мълчах със сухи устни,

може би очите да течаха.

Но аз мълчах и тебе слушах,

а чувах само тишината...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...