8.07.2013 г., 9:41

Мълчанието ми

1.1K 0 1

Мълчанието ми не е тихо.

Мълчанието ми може да крещи.

Мълчанието ми казва всичко.

Мълчанието ми те боли.

Мълчанието ми ни подхожда,

след толкова думи излишни.

Разкъсва, дъвче и изглозгва

тишината от казаното предишно.

Мълчанието ми бе ковано

в пламъка на твойто безразличие.

След безчет слова пиляни

за онзи необичащия.

Мълчах със сухи устни,

може би очите да течаха.

Но аз мълчах и тебе слушах,

а чувах само тишината...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...