Мълчанието ми не е тихо.
Мълчанието ми може да крещи.
Мълчанието ми казва всичко.
Мълчанието ми те боли.
Мълчанието ми ни подхожда,
след толкова думи излишни.
Разкъсва, дъвче и изглозгва
тишината от казаното предишно.
Мълчанието ми бе ковано
в пламъка на твойто безразличие.
След безчет слова пиляни
за онзи необичащия.
Мълчах със сухи устни,
може би очите да течаха.
Но аз мълчах и тебе слушах,
а чувах само тишината...
© Стелияна Димитрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
