8 jul 2013, 9:41

Мълчанието ми

  Poesía
1.1K 0 1

Мълчанието ми не е тихо.

Мълчанието ми може да крещи.

Мълчанието ми казва всичко.

Мълчанието ми те боли.

Мълчанието ми ни подхожда,

след толкова думи излишни.

Разкъсва, дъвче и изглозгва

тишината от казаното предишно.

Мълчанието ми бе ковано

в пламъка на твойто безразличие.

След безчет слова пиляни

за онзи необичащия.

Мълчах със сухи устни,

може би очите да течаха.

Но аз мълчах и тебе слушах,

а чувах само тишината...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стелияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...