21 сент. 2012 г., 14:52

Мълчания 

  Поэзия
1641 0 29

                      Мълчания

 

Смълчано е небето ми. Предесенно.

И слънцето клони към заник.

Над тротоара зреят кестени

и глъхнат стъпки извървяни.

 

И толкова е тихо във тъгата ми,

и трудно се намират в мене пътища...

Аз не успях да скрия в шепа лятото

от тишината на безумната ми същност.

 

И няма да ти искам обещания,

когато дъждове в очите плисват,

а есента е пълна със мълчания,

които все по-трудно се издишват.

 

И няма да боли след всяка истина,

която ме убива преждевременно...

Сега мълча и себе си измислям.

В посоката на тихото във мене.

                      

                       19.09.2012

         Венцислав Янакиев

 

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??