Мълчания
Мълчания
Смълчано е небето ми. Предесенно.
И слънцето клони към заник.
Над тротоара зреят кестени
и глъхнат стъпки извървяни.
И толкова е тихо във тъгата ми,
и трудно се намират в мене пътища...
Аз не успях да скрия в шепа лятото
от тишината на безумната ми същност.
И няма да ти искам обещания,
когато дъждове в очите плисват,
а есента е пълна със мълчания,
които все по-трудно се издишват.
И няма да боли след всяка истина,
която ме убива преждевременно...
Сега мълча и себе си измислям.
В посоката на тихото във мене.
19.09.2012
Венцислав Янакиев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
