Sep 21, 2012, 2:52 PM

Мълчания 

  Poetry
1741 0 29

                      Мълчания

 

Смълчано е небето ми. Предесенно.

И слънцето клони към заник.

Над тротоара зреят кестени

и глъхнат стъпки извървяни.

 

И толкова е тихо във тъгата ми,

и трудно се намират в мене пътища...

Аз не успях да скрия в шепа лятото

от тишината на безумната ми същност.

 

И няма да ти искам обещания,

когато дъждове в очите плисват,

а есента е пълна със мълчания,

които все по-трудно се издишват.

 

И няма да боли след всяка истина,

която ме убива преждевременно...

Сега мълча и себе си измислям.

В посоката на тихото във мене.

                      

                       19.09.2012

         Венцислав Янакиев

 

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??