Мълчания
Смълчано е небето ми. Предесенно.
И слънцето клони към заник.
Над тротоара зреят кестени
и глъхнат стъпки извървяни.
И толкова е тихо във тъгата ми,
и трудно се намират в мене пътища...
Аз не успях да скрия в шепа лятото
от тишината на безумната ми същност.
И няма да ти искам обещания,
когато дъждове в очите плисват,
а есента е пълна със мълчания, ...