Мълчешком
Докосна ме с тръпнещи ръце.
Погали ме тъй нежно, че потрепнах,
а после ме погледна мълчешком.
Усмихна се, по устните ти плаха
усмивка мигом се разля.
Протегнах си ръцете - да те срещна,
но... само сянката останала след теб.
Събудих се, объркана и няма,
притихнах във леглото,
дори да се обърна - не посмях,
от туй, че може би ще те загубя...
Не исках аз магията да спре...
Сърцето ми забърза - лудо.
Вратата хлопна - значи бил си тука?!
Защо не ме събуди, моля те, кажи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
радвам се, че съм успяла да ви докосна.