Мълчи, сърце! Сега не е време да говориш,

длъжно си само да се опитваш да забравиш.

Трябва да престанеш да обичаш и да се бориш,

без значение как ще го направиш.

Зарови мислите за него дълбоко под земята

и ще боли, и ще има трайна, болезнена рана.

Но ти ще преглътнеш и тази скръб, и тъгата,

защото няма как за ново сърце да направиш смяна.

Нека да не са негови и сълзите всеки час,

нека споменът не бъде твърде много горчив.

Това си мисля, това му заповядвам и Аз,

но то - сърцето не желае да мълчи.

А беше готова всичко да простиш - и лъжите,

да забравиш всичко лошо, да го преживееш.

Но явно не си е заслужавал той сълзите

и сега ще се учиш без него да живееш.

Не заключи спомена, спомен, за който нищо не става,

щеше да обичаш за двама, всичко да му даваш.

Болеше и  боли, че той не знае и ще продължава,

колко ли скъпа ще е любовта ти, ако се продава?!

Преди не искаше да спира да бъде твоето всичко,

а сега повече от всичко го желаеш.

Искаш да не помниш и да бъде различно,

че няма как да стане също знаеш.

Мразиш се, мразиш и него, защото ти открадна душата,

какво направи, за да те боли и да няма лек?

Имаш най-много любов на земята,

искаш да я дадеш на някой, а глупак беше този човек...

Но мълчи, сърце...