Мълчи, сърце! Сега не е време да говориш,
длъжно си само да се опитваш да забравиш.
Трябва да престанеш да обичаш и да се бориш,
без значение как ще го направиш.
Зарови мислите за него дълбоко под земята
и ще боли, и ще има трайна, болезнена рана.
Но ти ще преглътнеш и тази скръб, и тъгата,
защото няма как за ново сърце да направиш смяна.
Нека да не са негови и сълзите всеки час,
нека споменът не бъде твърде много горчив.
Това си мисля, това му заповядвам и Аз,
но то - сърцето не желае да мълчи.
А беше готова всичко да простиш - и лъжите,
да забравиш всичко лошо, да го преживееш.
Но явно не си е заслужавал той сълзите
и сега ще се учиш без него да живееш.
Не заключи спомена, спомен, за който нищо не става,
щеше да обичаш за двама, всичко да му даваш.
Болеше и боли, че той не знае и ще продължава,
колко ли скъпа ще е любовта ти, ако се продава?!
Преди не искаше да спира да бъде твоето всичко,
а сега повече от всичко го желаеш.
Искаш да не помниш и да бъде различно,
че няма как да стане също знаеш.
Мразиш се, мразиш и него, защото ти открадна душата,
какво направи, за да те боли и да няма лек?
Имаш най-много любов на земята,
искаш да я дадеш на някой, а глупак беше този човек...
Но мълчи, сърце...
© Ива Всички права запазени