13.01.2011 г., 23:37

Мълчи, сърце

1K 0 0

Мълчи, сърце! Сега не е време да говориш,

длъжно си само да се опитваш да забравиш.

Трябва да престанеш да обичаш и да се бориш,

без значение как ще го направиш.

 

Зарови мислите за него дълбоко под земята

и ще боли, и ще има трайна, болезнена рана.

Но ти ще преглътнеш и тази скръб, и тъгата,

защото няма как за ново сърце да направиш смяна.

 

Нека да не са негови и сълзите всеки час,

нека споменът не бъде твърде много горчив.

Това си мисля, това му заповядвам и Аз,

но то - сърцето не желае да мълчи.

 

А беше готова всичко да простиш - и лъжите,

да забравиш всичко лошо, да го преживееш.

Но явно не си е заслужавал той сълзите

и сега ще се учиш без него да живееш.

 

Не заключи спомена, спомен, за който нищо не става,

щеше да обичаш за двама, всичко да му даваш.

Болеше и  боли, че той не знае и ще продължава,

колко ли скъпа ще е любовта ти, ако се продава?!

 

Преди не искаше да спира да бъде твоето всичко,

а сега повече от всичко го желаеш.

Искаш да не помниш и да бъде различно,

че няма как да стане също знаеш.

 

Мразиш се, мразиш и него, защото ти открадна душата,

какво направи, за да те боли и да няма лек?

Имаш най-много любов на земята,

искаш да я дадеш на някой, а глупак беше този човек...

Но мълчи, сърце...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...