Остава месец и си заминаваш
надалече, на път без тъмнина.
Остана месец и оставаш
някъде, но без топлина .
Още месец и си тръгваш.
Минус ден, минус два...
В нощта аз тихо замлъквам,
гледайки протегнатата студена ръка.
Мълчиш, умираш...
Усмихваш се, дали!?
Умираш и заспиваш...
Месец мина. Сега си със затворени очи...
© Надя Стоянова Все права защищены