Мълчиш, умираш... Усмихваш се, дали!?

Poetry

820 0 0

Остава месец и си заминаваш

надалече, на път без тъмнина.

Остана месец и оставаш

някъде, но без топлина .

Още месец и си тръгваш.

Минус ден, минус два...

В нощта аз тихо замлъквам,

гледайки протегнатата студена ръка.

Мълчиш, умираш...

Усмихваш се, дали!?

Умираш и заспиваш...

Месец мина. Сега си със затворени очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0