4 авг. 2024 г., 04:17

Мъничка молитва

552 1 1

                       В памет 

                        на Девас  

 

         

 

И след поредната гадост,

и след последната разлъка,

остава само пустота

и толкоз много мъка.

Щом приятел 

си отиде,

внезапно, сякаш не е бил.

Приятел, тъй свиден,

че сърцето ти се свие.

И спре за миг да бие.

Си готов да прокълнеш

и дявола , и Бога.

Искаш да завиеш..

Господи, помагай !

Искам да го върна,

а не мога..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си изразил това по принцип неизразимо чувство, Живко.
    Поздравление и бог да прости!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...